ПИПЀРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на пипер, свързан е с отглеждането на пипер; пиперен. За изнесените на полето доматени и пиперови растения да се направи следното: растенията да се покрият със слама, полиетиленово платно, книжни кесии и други материали. РД, 1960, бр. 118, 3. Пиперови насаждения. Пиперов разсад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)