ПИПИНИЀРА ж. Остар. 1. Пепиниера, пипинера. По негова покана пристигнал градинар от Швейцария, за да устрои една градска пипиниера, „градина за развъждание на дърва“. П. Мирчев, К, 88. В последно време почти при всяко окръжно горско управление има основани пипиниери, откъдето поне салкъмени и айлантови дръвчета могат доста евтино да се набавят. Сеяч, 1897, кн. 10-11, 14.
2. Само членувано. Борисовата градина в София. Младата акацийна горица на пипиниерата .. унило се тъмнее всред пустото поле. Ив. Вазов, Съч. IХ, 188. Беше му омръзнало: и разходки до пипиниерата, и таблата в Панаховото кафене. Ив. Вазов, Съч. IХ, 40.