ПИПНЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. от пипнив. Укъхъри се момчето, не му спореше вече ни на жетва, ни на оран .., не беше той вече оня, макар и пипнивичкият, но винаги грижливият към своята работа. Ц. Церковски, Съч. III, 189.


Източник: Речник на българския език (онлайн)