ПИРЕНЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Пиренеи (планинска система в Югозападна Европа между Франция и Испания). Най-високият пиренейски връх е Ането (3404 м.). Δ Пиренейска теменуга. Пиренейски мрамор.

2. Който се отнася до полуострова, разположен в Югозападна Европа; иберийски. Екскурзия в пиренейските страни Испания и Португалия.

◊ Пиренейски полуостров. Полуостров в Югозопадна Европа, който на юг граничи със Средиземно море и протока Гибралтар, а на запад с Атлантическия океан; Иберийски полуостров. На Пиренейския полуостров се намират Испания и Португалия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)