ПИРИНЧА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на или от пиринчанин или пиринчанка, свързан е с пиринчанин или пиринчанка. Турци под орях седяха / .. / врани си коне ковяха, / ковяха, наговаряха / далеч за булка да идат, / през Ирин-Пирин планина / за пиринчанско момиче. Нар. пес., СбВСт, 239.


Източник: Речник на българския език (онлайн)