ПИРЍХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. В античното метрическо стихосложение — ритмическа стъпка от две кратки срички, а в съвременното силаботоническо стихосложение — условно наименование на пропускането на ударението при хорея и ямба на ритмически силно място.
— От гр. πνρριχιοσ.