ПИРОКАТЕХЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до пирокатехин. Кората на белия бор в средна възраст съдържа до 16% танини, отнасящи се към пирокатехиновата група. В. Стоянов, Пр, 1952, кн. 6, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)