ПИРОКСИЛЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до пироксилин. „Това е крепостна война! Щурмуващи колони, ножици, бомби, пироксилинови патрони за телените мрежи! Ах, ще има косене като трева.“ М. Кремен, Б, 173. Неудобствата при използуването на черния барут в ракетите са накарали руските специалисти да започнат да работят по създаването на бойни ракети с бездимен (пироксилинов) барут, който се използувал в артилерията. НТ, 1961, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)