ПИРОЛЍЗА ж. Спец. Високотемпературен процес на дълбоко термично преобразуване, обикн. на нефтени и газови суровини, един от най-важните промишлени методи за получаване на суровина за нефтохимическия синтез; пирогенизация. Продукти на пиролизата са: газ в количество 50% от теглото на изходната суровина с калоричност 10 500 — 11 500 ккал/нм3, катран и твърди продукти — нефтен кокс и сажди. К. Дойчев, МП (превод), 154.

— От гр. пиро- + λὔσισ 'разлагане'. — Друга форма: п ир о л ѝ з.


Източник: Речник на българския език (онлайн)