ПИРО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пирон. Вратата на читалището беше заключена, но там, на едно пиронче на рамката на самата врата беше окачен ключът. Д. Талев, ПК, 148. Срещу мене кове една жена и винаги мълчи, защото пълни устата си с пирончета. Л. Михайлова, Ж, 153. Братката имаше сръчни ръце — златни да се каже, малко е. .. Всяко пиронче на място ще зачука, всяка дупчица ще замаже с маджун и я боядиса тъй, че да не личи. В. Ченков, ПС, 6.