ПИРШЕСТВЀН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с пиршество, предназначен е за пиршество. А лятна нощ през прозорците гледа / в чертога пиршествен и лее, / со тихата прохлада, аромат / от мандали, оливи и неранзи. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 33. Ф и е с к о. (огниво.) Юлия ме люби! .. Тази нощ нека бъде като една пиршествена нощ на боговете. Ч, 1875, бр. 14, 14.