ПИСА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което пише, съчинява, създава художествени литературни произведения. Художествената литература се твори от писателя. Г. Цанев, СИБЛ, 126. Вечерта пред микрофона на радио Варна прочетоха свои произведения писателите, които отиват в Добруджа. А. Каралийчев, ПГ, 153. Повече обичах да чета тогава други книги, главно по литература, и особено някои руски писатели. Т. Влайков, Съч. III, 44. Чезар Петреску е от по-младите съвременни румънски писатели, от най-даровитите. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5411, ХIХ. Детски писатели. Военни писатели. Гениален писател. Класически писатели. Писател — романист. Писател — фантаст. Писател — сатирик.
2. Остар. Разш. Автор. В следующите десет беседи, писателят е обръщал вниманието си само на един предмет: устройството на вселеная. Д. Витанов, НС (превод), V. — Колкото за учебника на г. Душанова по тази част [българската история], писателите на критиката го виждат досущ несъвършен. Т. Шишков, ИБН, ХI. Мнозина писатели искат да докажат, че сегашните гръци — ромеи — не са от чиста кръв елинска. Й. Груев, Лет., 1869, 65.