ПЍСОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Писък; писк, врясък. Като е Стойна плакала, / гласи се в небо слушали. / Сам си се Господ почуди / какви са тиа писоци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 128-129.
