ПИСТОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е от пистолет (в 1 знач.). Този бой в центъра на града се превърна в улична престрелка, която се водеше с пистолетна стрелба. К. Митев, ПБ, 139. Пистолетните изстрели раниха двама сенатори и един таен полицай. НТМ, 1968, кн. 5, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)