ПЍТОМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Питомен; питовен. Хиляди доказателства има, че къртът — това полезно за земеделеца животинче — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомите растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 1875, бр. 7-8, 84. Птици. Те биват или диви, или питоми. С. Бобчев, ПОС (превод), 25. Французите са считат за първий народ в Европа, най-много напреднал в учението и просвещението, йоще и отличен в цивилизацията за питомите си нрави. Ив. Момчилов, МПЗ, 36. Тръгнал е Марко лова да лови / .. / Диво е гонил, питомо нашал, / питомо нашал, руса Драгана. Нар. пес., СбВСтТ, 574.
ПЍТОМ нареч. Остар. и диал. С питане, като се пита, питайки. Питом, питом, в Цариград отиваш. П. Р. Славейков, БП II, 50. ● Нар.-поет. П и т о м п и т а м (р а з п и тв а м, р а з п и т у в а м). Питом се наред питаа: / де се е чуло, видело, / мома войвода да бъде / на седемдесе сеймени / и деведесе делии? Нар. пес. СбВСтТ, 782. Та я питом разпитуват: / — „Слава тебе, света Недельо, / къде ми си потръгнала?“ Нар. пес., СбВСт, 12.