ПЍХВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от пихвам1.

ПЍХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от пихвам2 и от пихвам се; мушкане, вкарване, въвиране.


Източник: Речник на българския език (онлайн)