ПЍШКАНЕ1, мн. -ия, ср. Детск. Отгл. същ. от пишкам1; пикаене, пишане.
ПЍШКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от пишкам2 и от пишкам се; бодене, мушене, ръгане, ръчкане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПЍШКАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от пишкам3; пъшкане, пъхтене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.