ПИШЛИГА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Мъжка рожба. — Браво бе, Байчо! Кога свари да го израстеш! Какво е? Женскичко ли? — Мъжкарче-пишлигарче! — уж небрежно отвръща мъжкият татко и му е драго, драго. В. Чертовенски, ГО, 33.
