ПИШУ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от пиша като прил. Остар. Книж. Пишещ.
В ума следователно, ако не в думите на пишущия, съществува убеждението, че Охридската и всея Болгари Архиепископия е била и са е припознавала самостоятелна и независима. Н. Михайловски, ИИ (превод), 4. Пишущият тия редове, като имаше предвид, че ако се остави произвежданието разходите за събранието да става от негови квестори, ще има големи неудобства в много отношения. Пряп., 1903, бр. 69, 2.