ПИЯНДЀ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Пияница, пиандур, пиянка. — По цял ден мие чиниите, а пияндетата я обарват с очи от горе до долу, нали я знаеш каква е! В. Милев, РК, 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)