ПИЯНДУ̀Р м. Разг. Пренебр. Пияница, пиянде, пиянка. А като ми омръзнеше да мисля, отивах да си говоря с шофьорите на такситата, които чакаха клиентите да се натряскат. Та,.. те като свикнаха с мене, ми викаха: „А бе, братче, защо не вземеш изобщо да зарежеш референтството и да ни станеш колега, че тука пада голяма аванта от тия пияндури — да са живи и здрави!“ Я. Антов, ЕМ, 23.