ПЛА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. и диал. Молив; плавез, плайвас. Извади книга и плавец, / та ситно писмо написа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 181.
ПЛАВЀЦ1, мн. -вци, м. Промивач на руда или златоносен пясък. Надойдоха плавци на руда.., запристигаха и прегърбени кираджии на маданско желязо. А. Христофоров, А, 284.
ПЛАВЀЦ2, мн. -вци, м. Плавка1; поплавък, плувка1, плавок. Плаваща преграда направена от система съединени помежду си надводни плавци — (шамандури), дървета и телена мрежа, направена от отделни плетени звена от телено въже. НФ, 1948, бр. 53, 4.