ПЛАДНА̀Р, -ят, -я, м. Полит. Член на фракцията „Пладне“ в БЗНС преди Втората световна война; пладненец. Това са пладнарите. Те единствени разстройват идиличнато дело на Народния блок. Пл, 1934, бр. 1561, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)