ПЛА̀ДНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от пладне2; южен.
— От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1999.
ПЛА̀ДНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до, свързан е с пладне1; пладнен, пладнешки. Теменужната прозрачна река меко бълбука; по изтънелия неравен бързей вече играят крилати, пладненски светлинки. Ил. Волен, МДС, 19. Разликата между меридианите на две места ся определява от оная на пладненский час. Ив. Богоров, КГ, 18.