ПЛА̀ЗМА1 ж. Биол. 1. Течна съставна част на кръвта, активно съдържание на клетката, което обгражда ядрото ѝ.
2. Течна съставна част на кръвта, в която се намират формиращите я елементи и представлява колоиден разтвор от белтъчини, органични и неорганични съединения (витамини, микроелементи и под.), пигменти. Радиоактивния йод .. се използува за лекуване на базедовата болест, при която щитовидната жлеза се увеличава и изработва по-голямо количество хормони. Затова тя изразходва повече йод, който се изземва от плазмата на кръвта. Е. Киркова, АМ, 65.
— От фр. plasma.
ПЛА̀ЗМА2 ж. 1. Физ. Силно йонизиран газ, получен при висока температура (напр. в звездите), който съдържа почти еднакво количество положителни и отрицателни частици, добър проводник на електричество, взаимодействащ и с магнитни полета. Неговото [на слънцето] вещество се намира почти изцяло в състояние на плазма. Тя се поражда от свръхвисоките температури на ядрената реакция, която милиарди години протича в недрата на звездите. К. Кузов, ПВС, 95. Слънчевата корона е силно разредена плазма. ПЗ, 1981, кн. 10, 14.
2. Астрон. Такъв газ, приеман за четвърто състояние на веществата в космическото пространство. Четвъртото [агрегатно] състояние на веществото е малко известно, защото при обикновени условия то почти не се среща на Земята. Американският учен физик И. Лангмюир, който още от преди тридесет години го изучава, му дава през 1924 година името плазма. НТМ, 1961, кн. 10, 7. От твърда, течна и газообразна материя се състои само незначителна част от вселената, останалият свят е построен от плазма. НТМ, 1967, кн. 226, 15.
— От фр. plasma.