ПЛАКА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до плакат. Редакционната колегия на седмичния стенвестник лепеше изрезки върху разгъната плакатна хартия. А. Гуляшки, СВ, 235. Плакатни бои. Плакатно изкуство.
2. Който е характерен за плакат — голям, ескпресивно стилизиран. Спомни си, че видя наскоро в стаята на Ралф „Тарас Булба“ на Гогол. Не му направи впечатление .. дори и заглавието не извика в съзнанието му друго размърдване, освен мигновените очертания на плакатен казак с огромни мустаци. Л. Дилов, МСП, 54. Неговите [на филмовия плакат] няколко букви, отпечатани в червено върху широко черно поле, привличат по-силно погледа на богатите с изобретателна плакатна фантазия обявления из улиците на Цюрих. ВН, 1960, бр. 2662, 4. Плакатни снимки.
3. Прен. За език, текст, рисунка и под. — който е сух, агитационно-шаблонен, неестествен. „Видях, казва Йовков, новата стихотворна сбирка на Багряна. Корицата не ми хареса .. Не знам, има нещо, което ми напомня шоколадените кутии, изобщо нещо плакатно“. СБАСЕП, 522. — А толкова хора пострадаха заради него! — Но все пак животът е хубав и най- хубавото е, че не търпи дълго такива председатели — каза Боян и се засрами от плакатната бодрост на думите си. Л. Дилов, ПБД, 154. Плакатен език. Плакатна поезия.