ПЛАКЍЯ, мн. -ии, ж. 1. Вид ястие с лук, моркови и други зеленчуци, варени или задушени до омекване и после леко запечени. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да умириша на никулденска плакия всички сиромашки къщурки. Д. Вълев, З, 231. Характерно за технологията за приготвяне на плакиите е, че брашното и мазнината се прибавят в ястието през време на варенето без предварително запържване. Л. Петров и др., БНК, 82. Фасул плакия.
2. Разг. Тава, в която се пече такова ястие. Сложи шарана в плакията, не в тази тава.
— От гр. πλακι 'плоча във вид на табла'.