ПЛА̀МЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на пламенен (в 3 – 7 знач.). В отшелническата пламенност на очите на Стефан прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т I, 324. Щом ви заговори – вие сте вече негов пленник. Вие не знаете на кое да отдадете повече внимание: на пламенността на сърцето, на логиката, на дикцията или на ерудицията му. Ив. Богданов, СМПТМ, 93.