ПЛАМТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който лесно се запалва, гори; запалителен, пламлив. Още в старо време в някои азиатски народи употребявали в бойовете някакви пламтиви вещества, които се залепяли, дето падняли и запалвали дървените неща. Т. Икономов, ЧПГ, 114.
2. Прен. Пламенен. Студените и разпуснатите хора тряба да пият кафе, нъ живите и пламтивите натури тряба да са припазват от него. Ч, 1872, бр. 13, 619.