ПЛАНУ̀ЧКА1 ж. Диал. Горска ягода; планица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ПЛАНУЧКА2 мн. Диал. Къпина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
