ПЛА̀СА1 ж. Диал. 1. Пласт, къделя вълна, памук за влачене на ръчен дарак (Н. Геров, РБЯ IV). ● Обр. Нито гънка, нито пласа от облаче се не вижда по небесния шириней. Ст. Заимов, М III, 329.
2. Одрана ивица кожа (Т. Панчев, РБЯд).
3. Плосък къс, ивица месо; рибица (Т. Панчев, РБЯд).
ПЛА̀СА2 ж. Диал. Вид мрежа за ловене на риба; серкме.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.