ПЛАСТА̀Ч м. Мъж, който събира сено в ливада на пластове. Цял ден Кирил пласти на ливадата заедно с пластачите окосеното сено. Т. Харманджиев, КЕД, 184. Прежеля ще те, брайно ле, / кога бел Дунав пресахне, / росно ливаде да стане, / косаче да го окосат, / пластаче да го съберат. Нар. пес., СбНУ LXIV, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)