ПЛАСТИКА̀Т м. 1. Спец. Конструкционен пластичен материал, който при определени условия на обработка се поддава на оформяне, без да се прибягва до рязане или стъргане; пластик. Пластикатът се употребява в техниката за направа на ленти, тръби за кабелни изделия, листове, покривки и др. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 310.
— От гр. πλαστικόσ 'пластичен'.