ПЛАСТЍНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пластинка; пластинен. Пластинковите помпи се състоят от барабан с радиални изрези, в които се движат пластинки. В. Геров, ПКВ, 408. При работа лостът се задържа от пластинковата пружина. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 16. Намиращите се в костта множество снопчета колагенни влакна образуват системи от костни пластинки. Изобщо пластинковото устройство е характерен белег в строежа на костите на израсналия човешки и животински индивид. А. Гюровски, АЧ, 38. Пластинкова структура. Пластинкови машини. Пластинково съпротивление.