ПЛАЦЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Анат. Който се отнася до плацента; плацентарен. Плацентно хранене.

2. Само мн. плацентни. Зоол. Подклас бозайници, който включва човека и висшите животни. Placentalia.


Източник: Речник на българския език (онлайн)