ПЛА̀ШЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от плаша и от плаша се; боене. Нов снаряд свиреше към селото .. — Познах по свиренето, че ще задмине .. — Ами ако се беше излъгал? — Ех, тогава с плашене не можеш го спре... П. Вежинов, ВР, 63. П е н д о: — Бре, каква е брате, тая гяволия? / П и ж о: — Това е колата на Свети Илия /.. / — Дошел е човеко малко да ни сплаши. / П е н д о: — Колко за плашене, имаме си наши.! Елин Пелин, Съч. V, 158.