ПЛЕЗИОЗА̀ВЪР, мн. ври, след числ. -въра, м. Палеонт. Изкопаемо морско хищно влечуго, с дълга шия, малка глава и добре развити крайници с форма на плавници, живяло през мезозойската ера.

— От гр. πλησὠοσ 'подобен' + σαὠροσ 'гущер'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)