ПЛЕИСТОЦЀН м. Геол. Епоха от четвъртичния период, която обхваща ледниковите и междуледниковите времена. С постепенното изменение на климата след плеистоцена и в началото на холоцена започна изчезването на рилските ледници и снегове. Отново започва да преобладава ерозионната и акумулационната дейност на реките и особено мразовото изветряване. М. Гловня и др., Р, 22.
— От гр. πλεῖστοσ 'най-много' + καινόσ 'нов'.