ПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до племе; родов. Развитието на родовообщинния строй водело до уголемяване на човешкото общежитие. Редица сродни племена се обединявали в племенни съюзи. Мор. пр VIII кл, 6. Пролеяната за свобода кръв ще да умие сичките племенни вражди и неудоволствия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 150.