ПЛЀНОМ нареч. Остар. и диал. В плен. ● Нар.-поет. п л е н о м з а п л е н я. Пленници пленом паднаха велможи, боляри, народ. В. Марковски, ПЗ, 256. „Леле варе, мои девет братя, / ..: / Пленом, братя, гора запленете, / ..- / да фанете това лудо младо!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 253.