ПЛЀСВАМ1, -аш, несв.; плèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плèснат, св., прех. и непрех. Плясвам1. Плесвам нежно детето по бузката. Δ Плесвам с ръце. Δ Плесвам с криле. Δ Плесвам във водата. Δ Плесвам тестото на масата. плесвам се, плесна се страд.
ПЛЀСВАМ СЕ несв.; плèсна се св., непрех. Плясвам1 (в 4 знач.); пльосвам, пльосвам се, пляскам1, плесвам1. В отчаяния труд те забравяха оскърблението и болката си. Капваха през деня, вечерта се плесваха пред кошарата, умрели за сън. Ст. Даскалов, БМ, 52.
ПЛЀСВАМ2, -аш, несв.; плèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плèснат, св., непрех. Разг. Пренебр. Плясвам2; изтърсвам, тръсвам, издрънквам, издърдорвам. Понякога ме хваща яд, не се сдържам и им плесвам цялата неприятна и неудобна истина.