ПЛЀСЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се състои от плесен, представлява плесен. По гниещите вещества, по съестните продукти и дори по мастилата често се появява друга плесенна гъбичка — синьозелената плесен. Бтн V и VI кл (превод), 168. Институтът прави успешни опити да получи амилаза от плесенни култури. ВН, 1960, бр. 2674, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)