ПЛЕСКА̀ЛО1, мн. -а̀, ср. Диал. Водопад; плескало1, плискавица1, падало, бучало, скок.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПЛЕСКА̀ЛО2, мн. -а̀, ср. Разг. Пренебр. Много бъбрив човек, човек който много говори; дърдорко, бъбривец, бърборко, бъбрица, кречетало, плямпало. Нашият съсед е голямо плескало.