РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПЛЕСКО̀ТЯ¹, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Пренебр. Плескам²; плещя, дрънкам, дърдоря. Стига плескоти врели-некипели.

ПЛЕСКО̀ТЯ², -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Пренебр. Плескам³. Взе водните бои и започна да плескоти.

ПЛЕСКО̀ТЯ СЕ несв., непрех. Плескам се. Плескотя се с кремове и мазила за слънце.

Източник: Речник на българския език (онлайн)