ПЛЕТЕНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е ограден с плетеница1 (в З знач.). Особено голямо майсторство е проявено при направата на релефните плетенични медальони, които красят сиянието около главата на Богородица. Ст. Михайлов, БС, 249. Всяка розета е вписана в квадратна плетенична рамка [на двукрилата врата]. Ст. Михайлов, БС, 225-227.