ПЛЍТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от плитък; сравнително плитък. Голфът му беше здрав и чист — ала обувките му, плитички, от червен бокс.. бяха съвсем скъсани. Х. Русев, ПЗ, 287.


Източник: Речник на българския език (онлайн)