ПЛО̀ДНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бот. Който се отнася до плодник. Разделнополови цветни растения има сравнително малко. Те имат два вида цветове — мъжки (тичинкови) и женски (плодникови). ОБиол. X кл, 65. Той [дивият рожков] е дърво до 10 метра високо .. тичинковите и плодниковите цветове са на отделни растения. ПН, 1932, кн. 1, 9.
2. Рядко. Който съдържа плодовете, семената на растение; плоден. Тънкият ветрец, който поклаща кафявите плодникови чушки на акациите край пътя, е като ласка. З. Сребров, Избр. разк., 247.