ПЛОСКОВЪ̀РХ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има плосък връх. Плосковърха могила. Плосковърхи сгради.

— Друга (разг.) форма: п л о с к о в р ъ̀ х.


Източник: Речник на българския език (онлайн)