ПЛЪ̀ЗГАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от плъзгам като прил. Спец. 1. Който е предназначен, служи за осъществяване на плъзгане. Плъзгаща плоскост. Плъзгаща връзка.

2. Плъзгащ се. Състезателите обезателно да бъдат в баскетболен стоеж; ..; придвижването да става с плъзгаща стъпка, без никакъв подскок. Б. Такев и др., Б, 9. В зависимост от вида на триенето, което се поражда при относителното движение на работните повърхнини на вала (оста) и лагера, те се делят на две групи: Плъзгащи и търкалящи лагери. В плъзгащите лагери шийката на вала се плъзга непосредствено по работната повърхнина на лагера, при което между тях се поражда триене или плъзгане. Маш. IХ кл, 110. От вътрешната страна (към продавача) работната маса се оставя открита или закрита с плъзгащи врати, а височината ѝ се разделя в хоризонтален ред с една-две полици. С. Цонев и др., ВА, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)