ПЛЮ̀КАМ1, -аш, несв.; плю̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Гърмя, пукам, пушкам. И понеже бяхме нещо като гости на църковния празник,.., мълчахме и даже на стрелбището престанаха да плюкат и грамофона на люлките го спряха. Я. Антов, ЕМ, 18. Да вървя — страшно, да седя — по-страшно; тук шумне нещо, озърна се, там плюкне — ослушам се. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.
2. Пляскам, щракам. Плюкам с пръсти.
ПЛЮ̀КАМ2, -аш, несв.; плю̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Плюя. Има едно чудо, стари луге,.., що и виделе со очи и патиле от ниф,.., да речи „Господ да ме чуа“ и плюкни си в пазуа. СбНУ XIV, 107. Не може мачката да докачи рибата, та плюка. Послов.